Каквото ти казах, все истина беше.
В такава любов няма място лъжата.
От щастие цялото тяло болеше.
Несвикнал на обич - това дотежа ти.
Измисли си своите вятърни мелници.
Залута се в тъмна гора от химери.
Последваха куп илюзорни съперници -
във всичко край тебе заплаха намери.
Забравил крилата си, сам предпочете
на тъмна черупка да кажеш „мой дом".
Ти - някога реещ се гордо в небето -
избра да намериш в тревата подслон. ...