Dec 12, 2007, 3:58 PM

Метаморфоза 

  Poetry » Love
2185 1 50
Каквото ти казах, все истина беше.
В такава любов няма място лъжата.
От щастие цялото тяло болеше.
Несвикнал на обич - това дотежа ти.
Измисли си своите вятърни мелници.
Залута се в тъмна гора от химери.
Последваха куп илюзорни съперници -
във всичко край тебе заплаха намери.
Забравил крилата си, сам предпочете
на тъмна черупка да кажеш „мой дом".
Ти - някога реещ се гордо в небето -
избра да намериш в тревата подслон. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Random works
: ??:??