Метаморфоза

Nov 5, 2021, 4:35 PM

Poetry » Love

559 0 2

Като цъфнала вишна ще се усмихна.

Ще укротя твоите скачащи мисли.

Ти ще спреш да мислиш, аз също.

Взаимно те ще се затичат от към дясно

къмто ляво и ще се целунем в бяло.

Ще усетя само пръстите си как си търсят

път измежду твоите, точно като листата,

сред клони при буря в дълги нощи.

После цветът ще се превърне в роса,

а росата във вишна. И един въпрос

ще се откъсне от звезда, а часовникът ще

показва точно – два .

Косите ми са разпилени върху твоите рамена,

а аз къде съм? Къде съм?....

Усещам само как дошла е есента и как

листата се прегръщат рано, много рано

сутринта. Стрелката сочи вече - пет.

Изминал е почти цял Век. И в

другия отново нека бъда

с теб!

05.11.2021г

The work is a contestant:

Please sign in with your account so you can comment and vote.