Обезумяло бягах...
Кожато по тялото ми бе раздрана от клоните на ужаса...
И жадни вълци ме преследваха...
И викаха за имена си на Силата.
Не бе лъжа, не бе и истина...
Не бях и аз, а второто ми аз от приказка,
разказана от мен...
Звездите ослепително блестяха...
Не беше ден, не беше и нощта...
И паднах...
И погледнах... Отражението си в роса.
Не бе лъжа... ...