Тя е романтиката в живота му остърган,
негово "да" на сладко предъвкани нощи,
очакването му за прозирно съмване.
И колко нежност, колко песен още.
Тя е лодката му с дъно от спомени,
топлия пясък, полепнал по кожата.
И колко грижи, чрез нея прогонени,
безпаметна жажда и колко още.
Тя е светлото зрънце, насред черна угар,
наместени части на пъзел нощен,
щит срещу всеки подпоясен удар.
И колко думи сред тъмното още. ...