Нямам право да пиша за това.
Нито пък ще мога да говоря
за любовта, чиято сила закова
гръм в сърцето. Но ще се престоря
на замаяна от жегата девица –
да не разбере жена ти причината.
А тя е доловената в очите ти искрица,
поддържана от края на годината.
Тогаз се любихме до изнемога.
А любовта настъпи месец преди това.
Оставихме на пода и дрехи и тревога.
Не бяха нужни и любовни слова.
Не се гордея с това, що върша –
да съм влюбена в мъжа на друга.
Но любовта си не мога да прекърша,
забравяйки за час законната съпруга.
А тя добра е. Знам – не заслужава
да я предават чрез подла изневяра.
Но истинската обич заблуждава,
че привидното е правилно, не – вяра.
Грешна ли е любовната подбуда?
А грозният термин „поетеса”?
Аз щастието нека пия до полуда.
Пък вие нека ме наричате метреса.
© Биби All rights reserved.
Но може би е редно да отбележа, че всъщност не себе си описвам в главната роля.
Благодаря искрено!