Морето към тебе е толкова грубо,
морето не те никак щади,
а ти си крехка бисерна мида,
която дъното му с хубост краси.
Щом млада си с перла безценна,
живееш щастливо с морския бяг,
но остарееш ли, без пратката ценна
вълните те хвърлят на мокрия бряг.
И така натъжена, без бисера свиден,
уплашено вкопчена в стара скала,
молиш се само талаза обиден
да не отнесе те далеч от дома...