За спомен от брега ти - взех си мида
къс море да имам, щом си ида!
Взирах се в вълните ти пенливи,
сребреещи от слънцето - красиви,
зареждащи душата ми с огниво,
сърцето ми да бъде пак щастливо!
Понесох те със себе си в шепи,
да потушавам с тебе пламъци нелепи,
избухващи в словесни пепелища,
човек - човека с думи щом разнищва...
От блясъка ти взех си в очите!
Тъгата си удавих сред вълните! ...