МИГ
Вървях по улицата бавно
и се любувах на цветя -
разцъфнали слънца и странно
не мислих нищо във мига.
Отдадена на таз наслада
пак омагьосана мечтах
и чувах птича серенада,
вървейки сякаш полетях.
Тогаз се случи ненадейно
видях те, образ сред гора
от хора и във мен сърцето
от страст безумна полудя.
Заби, заблъска истерично,
до болка кърваво преля,
а силуетът ти мистично
засвети в сивата тълпа.
Объркано се спрях смутена-
ти втренчен гледаше във мен
и всичко почна да изчезва...
останахме във собствен плен.
На молекули се разбихме
и светлината ни подде,
издигна ни и се стопихме
в едно изгарящо небе.
Туптим сега във синевата
свободни, влюбени души,
а всяка нощ от обичта ни
се раждат бляскави звезди.
02.06.2006г.
© Поли All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Злате, Руми сърдечно ви благодаря за милите думи!
Бъдете много обичани
-
Дай боже всекиму такава емоция. Ти успя да заразиш и други с нея... А небето свети с по-силен блясък нощ след нощ. Поздрав, Поли!
-
Възхитена съм....
-
Благодаря Ви!
Радвам се, че Ви хареса.
Бъдете много щастливи и обичани -
Туптим сега във синевата
свободни, влюбени души,
а всяка нощ от обичта ни
се раждат бляскави звезди.
Браво, Поли! Красиво е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ще спя на млечния път май! Благодаря ти! Радвам се, че ти хареса