Feb 4, 2017, 10:37 PM

Миг 

  Poetry » Love
1286 3 10
Дори да нямам повече от миг
от своя нежен полет като вятър.
Аз вечно ще те нося в стих,
защото тази обич е в душата.
Защото тази обич е съдба,
едно небе сънувам от години.
От дъх гори и споменът в деня,
затуй към теб не искам да изстина.
Дори да нямам повече от миг
от своя нежен полет като вятър.
Аз вечно ще блестя от вик
на своята любов безумно свята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Random works
: ??:??