Миг

Тази нощ прескочи вратите
неприлично, строши и правилата,
отведи ме в полето на мечтите, 
тези изпратени от небесата, 

до дъно да изпием сладостта
на душите ни от дълбините
оазис жив сред пустинността
на нощите от младините.

Пий ме жадно, бавно да опивам, 
да се разлея с медния нектар,
после нека да заспивам. 
Нощта е спуснала олтар. 

Да открием там във тишината
лумнали огньове на страстта,
да и се усмихнем на съдбата, 
любовта ни-миг в безкрайноста!