Jun 1, 2013, 10:49 PM

миг 

  Poetry » Love
614 0 0

Ти беше миг за мен,

от който имах нужда.

Един забързан ручей чист 

и капчица роса в тревата.

 

Ти беше дъх на пролетта

 и устремът на вятъра.

Един небесен водопад 

от падащи звезди в косата.

 

Ти беше тишина и вик,

с който слях се в мрака.

Светулка светеща в нощта,

ти беше миг и после сбогом.

 

 

 

 

© Мария Герасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??