Миг

Jan 21, 2012, 5:34 AM

Poetry » Phylosophy

491 0 1

Помисли, колко е кратък животът.

Отваряш очи, за пръв път виждаш света,

все още красив и така непознат.

По-късно узнаваш, уви, че красивите

неща са дяволски блага.

Все още невкусил от забранения плод,

ликуваш навред, че животът е пред теб.

Но животът, уви, се изнизва след дни

и започваш да гледаш със други очи.

И за финал, откраднал от живота каквото успял,

умираш щастлив, че на този свят и ти нещо си дал.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

severianin (Валентин Чернев)

2012-01-21T13:43:07+02:00

Няма го стихотворението, а ми се губи и поезията. Всичко е вярно, или почти всичко - и все пак са познати скучни разсъждения, повърхностно плъзгане по тривиалността. Търсете поетиката!