May 27, 2012, 5:24 PM

Миг 

  Poetry » Love
719 0 7

Изпрало лятното си синьо,

небето се протяга в есенния ден.

Ужасно е, когато си отиваш,

а на крачка си от мен.

Приумици нелепи танцуват в мисълта ми.

Една от всички -

любовното ни лято да остане.

И нощите да бъдат дълги, а дните - кратки...

На голото ми рамо луна заспала

и пак да светят котешки очите ти зелени...

Изпрало лятното си синьо,

небето се усмихва в есенния ден.

И ти до мен - съвсем.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??