Видях я, тя беше просто Светлина,
но не такава, що зеницата притваря,
фотони сини - холограма на жена,
най - първата онази чистата от Рая.
Със сияние, Енергия и безброй дъги,
озаряваше навред ефира.
Красотата зрима и за затворени очи,
с тишина магична насищаше всемира.
Дори и аз, мъж тип "полуизсъхнало дърво",
от Енергията жива се разлистих.
С нови клони по старото стебло,
загрубялата кора със здрава чистих. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up