Понякога крилете ни са в нас
и спят като стъбла опитомени.
Усещаме ги с всяка своя част
как парят в буренясалите гени.
Как стържат като гвоздеи на кръст,
скован от синовете на земята.
Но не ръжда, звезди в живота къс
закрепват върху рамка необята.
Понякога крилете ни са зов,
дълбок като гласа на кашалота.
Ако се сбъдне някоя любов,
макар да е с присъда доживотна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up