Ще бъде само миг, да те докосна,
да те вдишам и да те погълна,
а след него ще настане после,
когато пак в сълза ще те превърна.
И само лъч в зеницата ще е родил
чрез твоя образ светлината,
а след него отново мрак ще е покрил
очите, дето все те чакат.
Ще има глъдка за жаждата живот
и усмивка лицето ще рисува.
Кажи ми, как човек да е готов
с тази истина безкрай да се сбогува?!