Сама съм пак. Напират ми сълзите.
Защо съм тук на този свят?
Тъй мрачни и сиви са дните,
въртящи ме в безсмислен кръговрат.
Искам за миг да забравя.
Искам за миг да поспра
там, където се срещат началото с края,
някъде там, далеч от света.
Уморена съм. Ще спра да тичам,
поне за миг ще махна бремето,
за миг ще спра тъй силно да обичам,
ще забравя за пространството и времето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up