Монополи от сложни опити,
затрупани улици, потънали кораби.
Рифове като стени се опълчват,
къде да отида, когато всички ме отлъчват?
Под моста влажен и студен,
там ще ме откриеш някой ден.
От копринения допир запленен
на оскъдна женска дреха от сатен.
Загубих всички в една секунда,
нея, тях и безброй скъпи чувства,
поддържащи сетивността ми будна,
остана инстинктът и съвестта ми гузна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up