Dec 25, 2024, 7:39 AM

Миг пропилян 

  Poetry
55 0 0

Не докосвай душата ми, моля те!

Тя дълбоко ранима мълчи.

Не протягай ръце, нито в нощите,

Нито в утрото... защото кърви.

 

Остави тишината във времето

Да изтлее. Ще трепне ли в миг

Нещо мъничко – зрънце ли, семенце...

Преродило се в пустата шир.

 

Не докосвай сърцето ми стенещо!

Притаи своя дъх до безкрай.

Няма смисъл... тежко е бремето,

И мига е докрай пропилян.

 

 

© Камелия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??