Самотният уют на празна стая
дави в прах и светлина
едно създание във края
на своята разплакана съдба.
Последна есен бледите страни обгръща
и пръстите докосват ледено стъкло,
очи безумни вятъра прегръщат,
потънали в разхвърляно легло.
Прозорци леко запотени
преграждат пътя към света,
почиващ в златно и червено-
градина с паднали листа. ...