Nov 18, 2008, 10:08 PM

Миг забрава 

  Poetry » Love
809 0 2
Ноемврийски ден, валят листата.
Хладен вятър, неизбежна зима.
Не усещам нищо. Само топлината
от това, че си до мен и че те има.
Появи се ти внезапно, като пламък.
Освети деня ми и направи чудо.
И сърцето, вледенено като камък,
пак тупти в гърдите ми и бие лудо.
Хубав е животът, щом си с мен.
В твоите очи откривам светлината.
И изпълнен е със смисъл всеки ден,
в който те прегръщам там,в тъмата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Илиев All rights reserved.

Random works
: ??:??