Има толкова много неща, останали в мен от
Нищото, а в действителност,
когато гледам на нещата - виждам
Твоите очи.

Предварително отписан съм от всички.

Блъскам с глава зидовете,

които други са издигнали

около теб.

И губя битката,

по-лесно, отколкото с голите ти гърди.

Добре е, че си затваряш очите,

докато се целуваш

и светлината не се присмива

на моите неуспехи.

Знам,

пак ще станем Нищо!

Несигурни са миглените ти доспехи,

за да запазят спомена  от миналите опити.

И ти знаеш -

трудно се събличат в тъмното

необръснатите ми думи.

Гримираната ти утеха проплаква,

 скрита в паяжината

на пожеланата неувереност.

Маските нямат бръчки,

не се усмихват,

не плачат,

но се преструват, че разбират от поезия.

Като гледам Твоите очи –

не виждам маската,

но чувам Истината, вързана на кичури

със скрити от детството панделки.