Jul 13, 2011, 10:52 PM

Мигове 

  Poetry » Other
576 0 3
Звездите се търкулнаха във нищото.
Луната се обеси на комина.
Въглени зачерниха огнището.
Дъждът дойде, валя и си замина.
Опънаха се сенки като ластици.
Оглозгаха душата ми до кокал.
И спомените ми - жени парясници -
ме прелъстиха със протяжен вопъл.
Настъпих тишината. Тя изсъска.
Надежди с ята врани прелетяха.
По слепоочието ми с юмрук заблъска
търпението. Мигове преляха ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Random works
: ??:??