Случайността е
низ
от закъснели мигове,
които
мълчаливо чакат
на перона - без багаж,
с надежда
вглеждат се в таблото
"заминаващи-пристигащи",
а влакът
с дестинация "Любов",
уви,
е само сън,
копнеж,
мираж...
Така и нашата любов
е само
наниз от
случайности,
поседнали до релсите
на чаша чай
с примамващо
разголена спонтанност.
"Ако
семафорът
намигне във зелено -
миговете
закъснели ще се слеят
във безкрайност
и от тунела
на копнежите
ще заструи
онази светлина?..."
Сънувам.
Глупости!
Това е нереално.
© Даниела All rights reserved.