Претупах много мигове на радост.
Не ги усетих, както подобава,
а дар ми бяха, повече от злато,
което Бог от обич ми дарява.
Пропусках да се вглеждам в синевата,
когато се събуждах сутрин рано;
не спирах да приседна върху камък,
да вдъхна аромата на земята.
Не си останах у дома, при мама,
в минутите на споделена вяра,
препусках след неща, които нямам
и помежду ни се отвори яма… ...