Sep 8, 2011, 11:30 PM

Мигове от бъдното есенно утре 

  Poetry » Love
1030 0 14
Свети луната и звездите сякаш се стапят.
Очите в очи огъня гонят.
Къса Нощта. Свещицата капе
и някак си с укор гледат иконите...
Колко е просто да кажеш: - Обичам! Живея!
А Тишината е пълна със блудници.
Леден вятър Реквиема ми пее
с вълчици от чуждите глутници...
Такава Изискана Нежност... Къделя непослушни коси...
Тъмно-кафяви очи, без начало и край...
Ти просто си тук. В шепа събрани мечти.
Светлина... и Святото Чувство за Рай... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Random works
: ??:??