Wali (Виолета Томова)
280 1156
Sep 21, 2013, 5:40 PM

Мигът 

  Poetry » Other
587 0 10

 

 

                             Мигът

 

             Събуди се денят,

                 с надеждата притихнала.

             В тези времена на самота

                 се криеше забулена тъгата.

              В залутания свят,

                      от обичта отвикнал,

              гледаха виновно хора - без вина.

                   Тълпяха се и мигове - забравени -

              поглед любим, приятелска ръка...

                    Като подгонена сърна,

               избяга радостта,

                      отиде при мечтата - непоканена.

              Мълчеше спомен - уморен.

                     А може би и мен, все още, в тишината,

              ме чакаше един пропуснат миг от вечерта.

                              Мигът -

                загадъчният тайник на съдбата

                    или прашинката от вечността.

    

© Виолета Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??