Мигът
Събуди се денят,
с надеждата притихнала.
В тези времена на самота
се криеше забулена тъгата.
В залутания свят,
от обичта отвикнал,
гледаха виновно хора - без вина.
Тълпяха се и мигове - забравени -
поглед любим, приятелска ръка...
Като подгонена сърна,
избяга радостта, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up