Apr 15, 2007, 12:32 AM

Мигът ми с теб не е пропуснат 

  Poetry
934 0 4



Заставаш ти пред мен отново ням

и надеждата към теб политва:

приемам те такъв - добър и прям,

в сърцето си като молитва.


В този миг си казах мило:"Ето,

любов взаимна вече ни повежда,

чертае нишката на битието,

огряна с вечната надежда.


Разказваш ми къде и как си бил,

твърдиш, че нищичко не си забравил,

а сякаш вече си се провинил,

че любов при мене си оставил.


Чувстваме, че двамата сме длъжни

за преживяното да поговорим,

но ще си останем вечно тъжни,

ако страницата не затворим.


Мигът ми с теб не е пропуснат,

защото даже споменът далечен

посочва ни, че шансът днес отпуснат

бележи път взаимен и човечен.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Усмивка и поздрав от все сърце!
  • Очарователно, Валери! Завладяващо на мига!
  • Чрез проблематиката на преживяването, доведено до неговия връх - съпреживяването, разкриваш историята на две съдби: тяхното минало и настояще, вечността в актуалния миг, способен да обнови живота. Заинтригува ме!
  • низ от мигове
    пропуснати или пък не
    това ли е живота
    а какво е любовта
Random works
: ??:??