Заставаш ти пред мен отново ням
и надеждата към теб политва:
приемам те такъв - добър и прям,
в сърцето си като молитва.
В този миг си казах мило:"Ето,
любов взаимна вече ни повежда,
чертае нишката на битието,
огряна с вечната надежда.
Разказваш ми къде и как си бил,
твърдиш, че нищичко не си забравил,
а сякаш вече си се провинил,
че любов при мене си оставил. ...