Nov 15, 2012, 2:25 PM

Мигът на трагизъм отмина 

  Poetry » Other
547 0 4
Мигът на трагизъм отмина,
бавно спуска се гъста мъгла,
гробът пуст е, останал без име:
тихо пее на глас любовта!
Самодиви край него танцуват
и му пеят задружно във хор,
а пък той оживял се любува
зад стените на вечен затвор.
Много птици над него се реят,
сладкопойни красиви ята...
и не спират, не спират да пеят
за живота, смъртта... любовта! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослав Костов All rights reserved.

Random works
: ??:??