Мигът вълшебен, пълен с чистота.
Безмълвие почти... ръка в ръка...
И леко възнесение... към полет...
И времето да спре ... очите молят.
Но ТО лети... че утро ще посреща.
Превръща първата в последна среща.
От невъзможност чак ми се крещи...
Да беше сън... но то е сън почти.
Възкръсването беше мудно...
С житейска, някак си, готовност
зачистих ореола... трудно...
И... си изпаднах в... безтегловност.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up