Dec 2, 2014, 8:22 PM

Мигът, за който... 

  Poetry » Love
423 0 0
Италианско вино устните попиват,
Аромати френски обонянието увиват,
В испански страсти нощта е обляна,
Звезди сияйни с чувство на откровеност.
Душа безмерна разтваря се в небесата,
С топлина и нежност докосната от съдбата.
За момент сърцето смирено праща
Последен зов към Твореца – Бог.
И изведнъж... като светкавица премина
През тела, душа, ума’ и...
надолу към недрата
................. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан All rights reserved.

Random works
: ??:??