Oct 6, 2006, 11:53 PM

МИЛА (САМО ПОВЯРВАЙ) 

  Poetry
804 0 1


Животът е труден – не е ново това,

не за всеки е баница или халва

ако подкрепа ти липсва.

Но, повярвай ми, мила,

не се отказвай от свойта мечта!

Към нея да литнеш аз искам

и затова ...

При мене за миг само ела
за да ти даря мойте крила.

Онези, на любовта.

Вече не са ми потребни ...

 

Повярвай ми, мила,

твоята изящност вродена

ще те превърне

в една цяла вселена

в очите на друг.

Поне така е за мен!

 

А след това за двама ви

светът ще изчезне.

Ще бъде над вас само

ясното нощно небе.   

С притворени от нежност очи

ще изживееш ласки мечтани

и, пожелавам ти, от всяка у теб

спомен незабравим да остане.

 

Повярвай ми, мила!

Не се отказвай от свойта мечта

да кръжиш над земята

с крилете на обичта...

 

Накрая, 

моля те от сърце,

защото, за да се сбъдне всичко,

аз зная, ти имаш за това сила -

повярвай в себе си

и ще те докосне обичта,  мила!

Само повярвай!

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вили, не си давай крилата на любовта. Винаги са нужни. Този стих е пропит от самоотверженост и истинско чувство. Много е нежен.
Random works
: ??:??