МИЛО
Тревата получи свойта награда:
стъпки от малки, детски крачка.
Погали крачката, целуна ги нежно.
С нежна, кристална и чиста роса.
Малчуганът се спъна. Ожули нослето.
Очичките отрониха детски сълзи.
Надигна се бързо. Отново затича.
А зората го галеше с ранни лъчи.
Смехът му звъчеше - ангелска песен!
От брезата наблизо славей запя.
Усмихна се дори и ранната есен ...