МИЛО ДНЕВНИЧЕ, ЗДРАВЕЙ!
... безпощаден – и човечен, мрачен – или тъй красив,
своя ден, щом седна вечер, го записвам с благ молив,
шепна с буквичките дребни мило дневниче, здравей! –
абсолютен непотребник! – спрял на варненския кей,
сигурно изглеждат смешни? – светлите ми писмена,
вехт роман с любови, грешки, прошки, мъки и вина,
ах! – невям са интересни? – кой ли пък ще ги чете? –
вече съм прочетен вестник, старче – слизам към стоте,
пред дете, Жена, пред хляба! – молех се да не греша,
път на мравчицата слаба сторвах! – с влюбена душа,
кой с какво ще ме запомни, тъй до днес и не разбрах. ...