На бялата ти сватба, либе,

с цветя закичена,

аз нивга няма да пристигна.

Защото, либе, аз от теб отритната,

не мога да повярвам,

че любовта си нивга няма

вече да постигна.

Но, мило либе, ти защо скърбиш

и гледаш ме така нажалено

със поглед, пълен с желание и тъга.

Не бива, либе, гледай нея и се радвай,

че скоро тя

ще бъде занапред твоя жена...

А мене, либе, забрави завинаги

и спомена за мен дори

от своите мисли заличи!

Ще се оправя, либе, някак си в живота,

но моля ти се,

не гледай ме така, не ми пречи...

21 август 1999г.