Мило ми е край родна старата къща,
от която си тръгвам и се завръщам.
Да седна отпред пред старата лоза,
да си спомням за детството, за някога.
Мило ми е, когато видя моята майка,
една обикновена жена, но с добра душа.
Заедно да седнем пред къщата на рода
и да си спомняме за миналото, за младостта.
Мило ми е когато видя мойте мили деца,
те са далеч от мен, но са ми в съня.
Когато сме заедно ликува моята душа,
щастлив съм, заедно с мойте мили чеда! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up