slava82 (Славка Любенова)
207 2
Oct 27, 2011, 4:00 PM

Милост на съдбата 

  Poetry » Other
625 0 4

 

Косата си оставям бяла,

/непоносимост към боя/.

Какво като съм остаряла,

все млада няма да стоя.

 

Косата някак ще прикрия,

ами кафявите петна?

И бръчките как да изтрия,

да махна тази бледнина?

 

Как да изправя и снагата,

походката да ускоря?

Да скрия болките в краката...

Ах, скрива ли се старостта?!

 

Да свети сребърна косата,

тъй достолепна съм сега.

Това е милост на съдбата,

дочаках значи и снега.

 

 

© Славка Любенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да дочакаш достолепно старостта! Казват, че някои остаряват като катедрали! Благодаря ти за стиха! Поздрави!
  • Браво!Старост-нерадост...Има някакъв скрит смисъл в печалното приземяване на материята.За да се пречисти и смири духът ли?Навярно му предстои голямо приключение...Поздрав за споделения стих!!!
  • Привет за дочаканото!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Random works
: ??:??