Притихнала последната ми ласка -
трепереща като трели на птица,
обидена във здрача се смалява,
куцука със душата си пробита.
И търси дом във тръните на драка,
за да остане сам-сама с плача си.
Не си мислете някого че чака,
приключила е с прошки и трошици.
Ще се завие с тръните - да топлят,
понякога дланта не е огнище,
една милувка равна на отрова
не е любов, а мъртво пепелище. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up