Nov 6, 2014, 12:58 AM

Мимезис . . 

  Poetry » Other
433 0 0

Има въпроси, на които не мога, да си отговоря:
    За борбата,
       силата
            и Бога.
За входа на Рая,
    тази невидима стая.
Злите духове не искам да обуздая.
  Нямам място аз в Рая, защо ли ?
     Самият аз не зная.

Злини на хората, ще продължавам да правя.
На никому, никога няма да се понравя.
   За моите борбени цели,
      по средада на пътя спрели,
        психики и любови отнели.
           На никого не сме се клели,
              че сме лудо полудели,
                  от смъртната наслада взели,

                                       от студ - премрели.
На никого на гърба не сме се опрели,
   но този, който се опря на моя - ме забрави и в мен нещо се запали

Продължавам да се боря.
   Сам със себе си никога не споря.
Ние сме едно цяло, заедно горяло,
      за добро е жадно,
        а злото в мен прегладняло,

          жив си ме държи.
              Вече сякаш се търпи.
                 Не, не мълчи, а говори,
                            или пък спри.
Очите ми стена са,
    всичко мое в тях се скри.
Проклинам тази, която ме озлоби.

© Васил Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??