Има въпроси, на които не мога, да си отговоря:
За борбата,
силата
и Бога.
За входа на Рая,
тази невидима стая.
Злите духове не искам да обуздая.
Нямам място аз в Рая, защо ли ?
Самият аз не зная.
Злини на хората, ще продължавам да правя.
На никому, никога няма да се понравя.
За моите борбени цели,
по средада на пътя спрели,
психики и любови отнели.
На никого не сме се клели,
че сме лудо полудели,
от смъртната наслада взели,
от студ - премрели.
На никого на гърба не сме се опрели,
но този, който се опря на моя - ме забрави и в мен нещо се запали
Продължавам да се боря.
Сам със себе си никога не споря.
Ние сме едно цяло, заедно горяло,
за добро е жадно,
а злото в мен прегладняло,
жив си ме държи.
Вече сякаш се търпи.
Не, не мълчи, а говори,
или пък спри.
Очите ми стена са,
всичко мое в тях се скри.
Проклинам тази, която ме озлоби.
© Васил Христов All rights reserved.