May 7, 2020, 11:59 PM

Мимолетно 

  Poetry » Phylosophy
1643 1 8
Все тъй неусетно изнизват се дните,
животът напред си върви –
диамантът троши се, умират звездите,
изчезват наивните детски мечти.
От тях ни остава единствено спомен
за нявгашни слънчеви дни.
Затънал в живота, нерад и бездомен,
напразно ги търсиш, уви.
Животът те срещна с реалност горчива,
със много неравни борби.
Във каменно ложе во век да почиват
положи той твоите светли мечти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??