Патриотична носталгия по изгубено време забелязах в очите на... мим. Същия играеше приказно своята роля... без грим. Устните леко разяждаха думи, неизказани в... стих. Пръстите тихо летяха покрай фините багри на... обелиск. Тялото... то се разливаше в бяла омара... на сцена покрита с пъстри листа. Мимаът изгаряше... нищо не остана от тази прекрасна носталгия по миналото време... както и то отлетя... То бе приказка, но каква!? Спомняте ли си го мимът... от другата... вълшебна страна... на нещата!?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.