Aug 30, 2008, 11:23 AM

Миналите дни 

  Poetry » Love
937 0 4
Големият кестен на двора,
който лъчите на слънцето жадно крадеше,
ми липсва ужасно.
Ние следвахме тихия повей на вятъра,
вгледани в белите облаци.
И птица минаваше неведнъж пред очите ни.
Бузите бяха червени, лицата-възбудени
от нежната песен на птиците.
Сега всичко е прах-
и старата дървена маса със стол,
дървото е вече изсъхнало,
а чаша една без знак или образ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паулина Зарева All rights reserved.

Random works
: ??:??