Говоря. Без думи. Без глас.
И плача. Боли ме за нас.
И викам. Но ти си далече.
Във болка се давя. Късно е вече.
Моля се. На теб, на себе си, на Бога.
Съжалявам. Да спра да те обичам, аз не мога.
Падам. И ставам. Към теб търся път.
Но сълзите ми леда в сърцето твое няма да стопят.
Но аз плача. Не спирам. Не мога да спра.
Без теб бавно умирам. Не виждам врата.
Искам да усетя. Но нямам сърце.
Искам да докосна. Но нямам ръце. ...