Понякога
синеокото ми минало
се опитва да измени
цветогледа ми,
да ме почерни в
сравнителни спомени
и приятелски
да убие дъха ми.
Тогава
идват
моята
сила,
за да ме спре;
моята
нежност,
за да ме прегърне;
а на входа -
ме чакаш
винаги
Ти -
откъснал небе -
за да напомниш, че
очи,
които
по рождение са слепи,
няма как
да виждат
в синьо.
* на моите високи хора - силния ми приятел К., най-нежната ми В., и моя(та) отминал(а) и желан(а) А(лфа) - по повод срещите ми с по-грозното ми минало
© Преследваща северния вятър All rights reserved.
Хубаво стихо!