В древността се взирахме в Лебед,

по-късно го сменихме с Орион.

Сред тях ли съдбата си да търсим,

приемаме за природен закон?

На юг от Зоната на тишината

маи изучаваха звезди,

оставяйки ни странен календар

със загадки за идните дни.

Път към звезди се спуска от небето

Вулкани раждат планини от пепел.

Инки със златен диск отварят

портал към свои богове.

По улеи в каменен олтар

кръвта на пленници тече.

Окото на Хор наблюдава

и предава на хората знание.

Жреците го тълкуват по своему,

а народите нанасят си рани.  

Но Маат справедливо претегля

на своята безмилостна везна.

Тя никого от нас не подминава

и утайки не оставя в паметта. 

Градушка от заледени сълзи

завива пустите улици.

Русалка на брега мълчи,

имам се прегръща с нунция.

Четирима конници препускат

през ума на много хора.

Коса и мечове размахват,

непризнавайки стобори.

Показвайки новите бомби,

един убиец заличава два града.

Оправдава се с нагли лъжи

и от историята търси награда.

Железният светилник угасва,

скришом Скапен си брои луидорите.

Боричкат се някакви маски

да останат на властта в коридорите.

Урагани се редуват с бури,

превръщайки платната в дрипи.

Корабът e отдавна изгнил,

но сърце срещу съдбата си рита.

На морския бряг две песъчинки

лудуват с нежния залез.

Ласкаво ги галят вълните,

а в перли ги прероди старец. 

Неволно Малкият принц се превърна 

в тайно убежище от света

за души, бялата птица укрили

в нейния полет към обичта.