Mar 23, 2012, 10:55 PM

Миналото се повтаря 

  Poetry » Other
808 0 6

Миналото се повтаря

 

 

 Навън настъпи истински мрак,

а не е дошъл още краят на деня,

любовта пристъпва на моя праг,

а с идването ù всичко се променя.

 

 Тя е онази част от мен самата,

с която все се боря и все отричам,

колкото и да бягам от истината,

тя е, че и да не вярвам, пак обичам.

 

 Пожелах си безусловно щастие,

но в замяна душата ми е мъртва,

надвиснало е над мен проклятие,

в което аз съм изкупителната жертва.

 

 Нощта е студена и безкрайно дълга,

чувството за вина е толкова силно,

отпратих любовта, а може да няма друга,

но това е решението, така е правилно.

 

 Защото се влюбих в погрешния мъж

и всичко свърши, преди да е започнало,

ще е грешка, ако се случи само веднъж,

но аз все живея и повтарям своето минало!

© fervor All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много искрено и красиво... Моите поздравления, Ели, пишеш страхотно!
  • Защото се влюбих в погрешния мъж
    и всичко свърши, преди да е започнало,
    ще е грешка, ако се случи само веднъж,
    но аз все живея и повтарям своето минало!


    Красив стих,пропит с тъга..
    Поздрав и не повтаряй миналото си,а поднови бъдещето си!
  • Благодаря, че споделихте, приятели!
  • "...колкото и да бягам от истината,
    тя е, че и да не вярвам, пак обичам."

    О, да...болезнената истина...Харесах...
  • "Нощта е студена и безкрайно дълга,
    чувството за вина е толкова силно,
    отпратих любовта, а може да няма друга,
    но това е решението, така е правилно."

    харесах!
  • Няма грешна любов, Ели! Има истинска и лъжлива, измамна...
    Поздрав!
Random works
: ??:??