Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
Nov 8, 2011, 1:25 PM

Минаване на предела 

  Poetry
832 0 15

Когато няма никого отвъд
мъгливото усещане за есен
и нямам оправдание за дъжд,
за сторените в миналото грешки,

полека онемявам от вина,
а сянката ми диша учестено.
Отвъд очите ми е планина,
която мен и другите разделя.

И в тъмното се уча да мълча,
свободната ми воля е черупка.
Сподавените думи си личат
по силата, с която после удрят.

Душата си усещам като път,
погълнат от вековните дървета,
и чувам – с корените пият ръст,

и глътки светлина със върховете.

Ще трябва да намеря светлина,
с която да премина през предела.
Изгубена в бездънна тишина,
изкачвам най-дълбокото в небето.

И себе си усещам – сетиво,
за друго измерение човечност.
Приличам на избухнало дърво,
което пази в сянката си вечност.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??