Когато няма никого отвъд
мъгливото усещане за есен
и нямам оправдание за дъжд,
за сторените в миналото грешки,
полека онемявам от вина,
а сянката ми диша учестено.
Отвъд очите ми е планина,
която мен и другите разделя.
И в тъмното се уча да мълча,
свободната ми воля е черупка.
Сподавените думи си личат
по силата, с която после удрят. ...