Mar 12, 2013, 8:52 PM

Минават вече бурите над мен 

  Poetry » Other
483 0 5

Отдавна съм забравил за това

отрудено и пясъчно начало.

А бурите над моята глава

гнездиха и отлитаха във бяло.

 

Пороища помитаха брега

и камъните в речното корито

търкаляха житейската съдба

с дъхът на календро и на лютика.

 

Минават вече бурите над мен,

че моят гръб от работа преви се.

Те всеки път, по двора разграден,

разресват на моравата тревите.

 

И всеки стрък, от спомени люлян

и често газен с дяволски копита

изправя се пред този свят голям

за белите нозе с надежда скрита.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??