Миниатюри 

                     * * *           

Тръпката  в  сърцето  ще  потисна.

Ще  остане  ялова  във  мен

и  вълната,  тази  що  към  мене  плисна,

знам,  ще  е  за  нея  сетният  ù  ден.

Зная,  пак  ще  трепвам  при  твоето  име.

Ще  пристигнеш  в  някой  неочакван  ден,

но  сега  извиквам:”Моля  те,  спаси  ме!

По-добре  да  духа  вятърът  студен.”

                     * * *

Любов  ли  е  или  пък  лудост?

Кой  може  днес  да  разгадай?

Сърцата  се  разтварят  с  радост

преди  да  дойде  месец  май.

Но  кой  кажете  ми  последно,

пред  мене  ще  опровергай,

че  любовта  е  нещо  редно

щом  глупав  прави  те  накрай?

                  * * *

Аз  две  ръце  прострях  към  тебе  с  вяра,

за  да  ги  поемеш  и  ме  утешиш.

Обич  търсих  само,  но  намерих  пара.

Сега  погледни  ме  -  хубаво  ме  виж!

                  * * *

Виж  вятърът  далече  гони  листи

и  облаците  пръска  с  рамена,

и  времето  пътека  уж  разчисти,

а  грабна  ми  поредната  вълна.

За  полет  пак  крилата  си  разтворих.

Ще  те  догоня,  с  теб  ще  полетя,

и  с  порив  луд  пространството  разпорих

и  яхнах  с  вяра  сетната  мечта.