Гласът ми окуця. И се прекърши.
Подпря ме чернотата на небето.
А веселото на деня ми свърши,
тъгата ми бродира битието.
Разбягаха се смисли и утехи.
Денят внезапно в себе си се вгледа.
Захвърлиха вините всички дрехи
във чест на нова Пирова победа.
Светът ми се смали до изнемога.
Потърсих се…Уви, не се намерих.
С горчива като залеза тревога
обречени крила за път разперих. ...